English
На всеки три години Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) провежда мащабно изследване чрез програмата си за международно оценяване на учениците (PISA). Изследването измерва уменията на 15-годишните да използват своите знания по четене, математика и науки, за да посрещат предизвикателствата в реалния живот.
Днес бяха обявени данните от деветия цикъл на PISA. В изследването са участвали над 760 000 петнайсетгодишни от 91 държави. Основен фокус на изследването от 2025 г. са природните науки, но се отчитат и резултатите по четене и математика, а за първи път PISA извежда данни и за уменията на учениците да използват изкуствен интелект за образователни цели.
България участва за осми път с 6830 ученици от 211 училища. Резултатите са най-ниските, отчитани в страната ни до момента.
Какъв е проблемът?
Според доклада, в много от държавите се наблюдава продължаваща тенденция за влошаване на резултатите.
„Четенето отбелязва най-драстичен спад с резултати, намаляващи с до 28 точки сред държавите от ОИСР и с до 16 точки сред нечленуващите в организацията в периода 2015-2025 г. Подобна тенденция е особено притеснителна, защото уменията за четене са в основата на ученето през целия учебен цикъл и са ключови за откриването, оценяването, интерпретирането и взаимодействието с информацията във все по-дигитализирания свят.“, твърдят авторите на доклада PISA 2025 Results (Volume I): Future-Ready Students.
Процентът на българските ученици, лишени от базови умения за четене, се увеличава. При 47% през 2018 г. и 53% през 2022 г., днес вече имаме 58% млади хора, които не могат да осмислят добре какво четат. Тази стойност означава, че масово 15-годишните не могат да идентифицират основната идея в текст с умерена дължина, да намират информация въз основа на ясни критерии и да разсъждават върху целта и формата на написаното. Едва 1% от деветокласниците ни умее да вниква в дълги текстове, да тълкува абстрактни понятия и да прави разграничение между факт и мнение спрямо съдържанието или източника на информация.
Има ли решение?
Според лонгитюдни изследвания, негативните резултати на 15-годишните не са свързани само с учебната програма и случващото се в училище. Те са последствие от липсата на цялостно разбиране за значението на четенето от самото раждане. Четенето на глас от родителите на децата им, наличието на книги в дома, достъпът до книги от ранна възраст в библиотеките, наличието на библиотеки в детските градини – всички тези фактори влияят пряко върху подготовката на децата за училище.
Поради липсата на адекватна оценка на всички фактори, промяната на ниво образователна система няма да доведе до очаквания резултат, ако не е съпроводена от промяна на ниво общество. Четенето е стратегически ресурс за развитието на България и изисква последователна национална политика, основана на научните достижения в областта на четенето и грамотността.
Организациите, ангажирани с насърчаване на четенето, разглеждат резултатите от PISA 2025 като показател за състоянието на цялата инфраструктура на четенето у нас: институциите, специалистите, ресурсите и политиките, които подкрепят развитието на грамотността от ранното детство и през целия живот.
Промяната на средата и развитието на функционалната грамотност не са задача единствено на отделни министерства и на отделни професионалисти.
Затова в позиция на Националния пакт за четенето организаторите настояват за споделена отговорност, колективно планиране и активно сътрудничество при формулирането на цели и задачи за стимулиране на четенето.
Четири мерки за развитие на инфраструктурата на четенето и превенция на функционалната неграмотност
Инфраструктурата на четенето е ключов елемент за устойчивото развитие на грамотността, социалната справедливост и икономическото благосъстояние. Тя осигурява цялостна подкрепа за хората от най-ранна възраст и през целия им живот, като гарантира достъп до книги, обучение, ефективна подкрепа и ресурси за стимулиране на уменията за четене. Добре развитата инфраструктура на четенето гарантира ефективна подкрепа за индивидите и обществото, като пряко допринася и за изпълнението на Целите за устойчиво развитие на ООН.
Авторите на позицията на Националния пакт за четенето предлагат въвеждането на четири мерки, които да поставят началото на повишаването на функционалната грамотност в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план.
1. Ранен старт чрез програми за стимулиране на четенето в семейството
Всяко семейство в България трябва да получи подкрепа за и съвети относно четенето от раждането на детето, независимо от своя социално-икономически и образователен статус.
Ефективно решение е въвеждането на Националната програма с универсален обхват „Първа книга“.
Тя трябва да достига до семейството чрез личните лекари, детските консултации, здравните медиатори и патронажната грижа и да осигурява подбрани висококачествени книги за най-ранна възраст заедно с ясни насоки и подкрепа за родителите.
Необходимо е специалистите, които се срещат със семейството през първите години, да бъдат подготвени да говорят за споделеното четене като част от грижата за детето. Опитът на Финландия, Нидерландия, Белгия, Великобритания, Италия, Хърватска с програми от този тип е дългогодишен и дава ясни, измерими доказателства за важността на ранния старт.
Програмата „Първа книга“ е една от най-добрите инвестиции, защото възвръщаемостта е най-голяма в дългосрочен план. Тя изисква минимални инвестиции от страна на държавата, но гарантира намаляване на неравенствата, плод на различията в семейната среда.
2. Надграждане на усилията чрез библиотеки в детските градини
Подкрепящото и активно развитие на детето във вторите 1000 дни (от 2 до 5 г.) може да компенсира част от неравенствата, идващи от семейната среда или да подпомогне допълнителното натрупване на знания и умения, необходими за развитието на базовата читателска интелигентност.
Работещо решение в подкрепа на стимулирането на четенето и грамотността е развитието на програмата „Библиотека в детската градина“, каквато действа на територията на Столична община.
Всяка библиотека в детските градини следва да разполага със съвременни художествени и нехудожествени книги, подбрани по възраст, и с целеви годишен ресурс за обновяване на фонда. Решаващото условие е този фонд да се използва редовно от учителите или възпитателите във всекидневната педагогическа работа.
3. Добре функциониращи обществени библиотеки с редовно финансиране за обновяване на фондовете
Библиотечната мрежа е от малкото съществуващи активни структури у нас. Тя се разпростира на територията на цялата страна и осигурява безплатен достъп до книги за всяко семейство.
Настояваме за приемане на необходимите нормативни и поднормативни актове, чрез които да бъде изпълнен ангажиментът на държавата според Стандарта за библиотечно-информационно обслужване и да бъде гарантирано целево и ежегодно финансиране за обновяване на фондовете с нови издания и за модернизиране на средата.
4. Училищни библиотеки с обновени фондове и квалифицирани библиотекари
Всяко училище следва да разполага с библиотека с фонд, обновяван ежегодно и с щатен библиотекар с образование в професионално направление 3.5 „Обществени комуникации и информационни науки“.
Училищният библиотекар изпълнява педагогическа функция по формиране на читателски интерес и по подкрепа на учебния процес, затова следва да бъде признат за педагогически специалист със съответния статут и възможности за професионално развитие.
Ролята на училищните библиотекари с професионално образование е високо ценена в редица европейски държави. Примерът на Швеция с въвеждането на Закон за училищните библиотеки е модел, който може да бъде внедрен и в България, поради наличието на необходимите компоненти (обучение за професионалистите, възможност за осигуряване на персонал за училищата в България и др.).
Както и друг път сме казвали, проблемът с четенето не е само проблем с четенето. Цифрите, от своя страна, не са само цифри – зад тях стоят хиляди човешки съдби. И от нас, възрастните, зависи дали ще пренебрегнем стряскащата статистика, или ще я променим за своите деца.