Под мотото „Иновациите започват с четене“ на 22 октомври 2024 г. в ИНТЕРПРЕД България беше домакин на международния форум „Бъдеще 2.0: инвестиции в грамотността за демокрация, устойчиво развитие и човешки капитал“, организиран от фондация „Четене – България“, фондация „Детски книги“ и сдружение „Книги и четене“.
В рамките на три панела експерти от България и чужбина очертаха проблемите в европейските общества, свързани с четенето и функционалната неграмотност. Бяха посочени добрите примери за промяна на средата, доказали своята полза в страни като Финландия, Германия и Нидерландия. В закриващия панел преподаватели, специалисти на тема четене, представители на бизнеса, неправителствени организации и местната власт погледнаха в бъдещето, за да намерят правилен отговор на въпроса „Какво следва и върху какво трябва да работим като общество?“.
„Национализмът, миграцията, толерантността към различието – всички тези обществени и политически въпроси са пряко свързани с четенето и декодирането на информация отвъд пропагандата“ – с тези думи ас. д-р Илдико Отова от НБУ откри първия панел, озаглавен „Минало“.
В него ясно бяха посочени проблемите, свързани с грамотността и липсата на умения за четене с разбиране. Надя Синигерска, представител на Българската Мрежа на Глобалния договор на ООН, направи връзката между седемнайсетте цели за устойчиво развитие, чиято основна мисия е да „преобразят света ни“ до 2030 г.
„Погрешно е да мислим, че целите на ООН засягат само бизнеса – посочи Синигерска – Това са цели на цялото общество, които поставят човека в центъра на благоденствието и са предпоставка за „Бъдеще 2.0“.
Тези заключителни думи бяха потвърдени и в презентацията на Чиро Авитабиле, старши икономист по образованието в Световната банка, който постави грамотността от ранна детска възраст в основата на устойчивото политическо лидерство, бизнеса и човешкия капитал. В рамките на панела Паулина Коршнакова от Международната асоциация за оценка на образователните постижения представи и изводите от международното изследване PIRLS във връзка с овладяването на четенето, образователните възможности и ролята на контекста. Панелът завърши с дискусия по темата, модерирана от журналиста Светослав Иванов, а в заключение участниците посочиха инвестициите в четенето и образованието като основен обществен въпрос, чието решение би довело до социалното и икономическото развитие на страната ни.
В рамките на втория панел от форума лекторите се фокусираха върху „Настоящето“ и добрите практики, които могат да бъдат приложени и в България. Емми Якьо, изпълнителен директор във Финския център за четенето, откри панела с данни от Финландия и успешната кампания на страната „Book Bag for Every Born“ (от англ. „Пакет с книги за всяко новородено“), която интегрира здравния сектор и по-конкретно медицинските заведения в полето на четенето и грамотността. Томас Клайнебринк, старши мениджър по политическа комуникация във фондация „Четене“ – Германия, представи Националния пакт за четенето, основан в родината му през 2021 г., който вдъхновява и учредяването на българския Национален пакт на 17 ноември 2023 г. За финал Даан Бийки, експерт в нидерландската фондация „Четене“ и координатор на EURead, представи доклад на тема „Защо мрежите за грамотност могат да бъдат носителите на промяната в Европа“.